kuku_vica
45 резултата
А вътре в мене е облачно сиво,
като мъглява есенна утрин.
Небето ми дотежа като обида,
преди в локвите да се срути.
И думите ми са пожълтели и скъсани - ...
  359 
Вече знам. Ти така умееш да обичаш.
Простичко. Разумно. Ежедневно.
Беззалезно. Безизгревно. Практично.
На късчета разпределена нежност.
А аз така не мога....Къс ми е фитила... ...
  657 
А дращи една мечта във очите му...
Чак до кокал дълбае в душата.
А себе си не намирам - различен е
и ми се заспива разплакана.
А понякога там има обичане, ...
  698 
Ако ви няма утре във животът ми,
светът ще си остане същия,
ще се разтягат дните до самотност,
а нощите до непристъпност.
Ако ви няма утре във животът ми, ...
  475 
Откъде се взе такава нескопосана?
Нали уж трябваше да е ураган?
А тя... Една недоспала и рошава,
преплита крака, все едно е пияна.
Свенливо ме гледа и кърши пръсти ...
  334 
Беше тайна, беше скрита.
Отречена, оставена сама.
Веднъж ли я раняваха лъжите
и боледува от тъга?
Беше подиграна, беше бита... ...
  551 
  480 
Не те обичам с такава любов
да ми обърне света наобратно...
Да се събудя без тебе отново,
да се намразя и да затръшна вратата,
да крия от целия свят, че съм твоя ...
  662 
Ти не ми се случваш, сбъдваш се...
И не, че си със мен, сега е ние...
Не просто е любов, а е пробуждане...
Не е докосване, а е магия...
Не е целувка, а вселена... ...
  713 
Завиждам ù
с оная луда завист,
която те гори отвътре,
накъсва ти съня на хиляди парчета,
и най-накрая те отравя, ...
  768 
Днес дори няма да се напия,
а имам повод - погребвам любов.
Два-три реда на късче хартия
и буца спомени в тъмния гроб.
Днес дори няма да се разплача, ...
  665 
Пролетта в дърветата се влюби
и разцъфна бяла любовта.
Разплака се снегът и се изгуби
в зелената и рошава трева.
И вятърът мирише на усмивки, ...
  1022 
  624 
Повярвай, от любов не се умира!
Умира само светлото в очите,
понякога сълзите ти напират
и някак си смехът ти е преситен.
И може да се случи да тъгуваш, ...
  677 
Не искам пролетта да идва -
да носи мирис на любов!
Да ми напомня, че съм имала
желание и сили за живот.
Не искам! ...
  701 
Нещо в мен предсмъртно ме ужили
и се сгромоляса във душата прашна,
очакваше да й помогна - бях безсилна!
Умря надеждата,
преди да е порастнала!
  512 
Когато утре или вчера стигна дъното -
ще се разкъса на парчета тихото.
Със жалък писък ще умре в очите тъжното...
И аз ще си отида, но ще съм усмихната!
  603 
Сега е тихо като след любов...
Въздъхващият вятър ми донесе
от малката бреза листо -
изплакано от подранила есен.
Сега е празно като стара къща ...
  1074  14 
Днес светът се събуди красив,
без спомен от грозното вчера,
сякаш забравил да е фалшив,
сякаш не е бил лицемерен.
Танцуваха глухарчета в небето, ...
  658 
Не ме познаваш и не знаеш...
Как ме гори тъгата проклета,
как смехът ми умира отчаян,
съзирайки птичата клетка.
Как сплитам молитвено пръсти... ...
  687 
Толкова сме различни...
аз все приличам на бедствие,
ти си спокоен, приличен -
(пагубно несъответствие).
Aз ревнувам безумно, (но и безусловно обичам) ...
  663 
Mоя късна обич и неизмерима тъга...
Mое нещастие и щастие пълно -
ти в очите ми светиш като сълза,
нямаща сили да се търкулне
Mоя тайна любов, моя утеха, ...
  762 
Не казвай "обичам те" - не смей,
не ме познаваш - аз не съм добра,
не съм което си мечтал - недей.
Аз съм истинската самота.
Не казвай "обичам те" - не смей, ...
  561 
Трудно преглъщам разделите -
парят с години в сърцето.
Помня устните закопнели,
погледите горещи и светли.
Трудно преглъщам разделите - ...
  1102 
Някой някога ми каза, че съм виното във неговата чаша.
Пи до дъно и избяга, всъщност не е толкоз страшно.
И морето, мойте сънища и мойта стая прашна.
Всичко пак е като вчера, като утре и като тогава.
Само хората си тръгват – нищо страшно. ...
  589 
Повярвах ти, отново ти се доверих.
Подмами ме със цъфнали дървета
със слънце и със топъл вятър.
Отново да сънувам стихове.
Предателка! ...
  600 
Ти си тук непроменлив и вечен
за да ме пазиш от всички злини.
Животът си на моя си обрекъл,
заплача ли и тебе те боли.
И пътят ни един е, не отричам, ...
  706 
Колко трудно е да си признаеш,
че си убиец на мечти.
И как боли да осъзнаеш,
че липсват ти прокудени очи.
В които не веднъж сълзите ...
  656 
Обичам те неромантичен –
без уговорени минути, дни.
Непредсказуем, често неприличен,
аз помня само твоите очи.
Обичам те, когато си отиваш – ...
  575 
Мракът в своята прегръдка ме затвори.
Бавно, сякаш че не иска, светлината
си отива. През един прозорец
безмълвно безучастна гледа ме луната.
И мисли ме спохождат неспокойни, зли – ...
  559 
Отидеш ли си, няма да тъгувам –
ще плаче само моята душа.
А аз ще пея и пирувам,
макар останала сама.
Отидеш ли си, ще забравя – ...
  1069 
Поне веднъж до тебе да заспивам
и да не ме е страх, че сутринта,
събуждайки се, ще откривам,
че пак нощта се казва самота.
Да ми покажеш изгрева поне веднъж ...
  787 
Единствено да те обичам мога, друго няма какво да ти дам. Мислите ми – вятър тревожен, а сърцето ми - живо едвам. И душата ми –пясъчен замък, построен на брега на морето. Всеки хвърлил към него по камък, а вълните събарят стените му леки. И мечтите ми - ограбени, изгорени, на пустинния пясък прилича ...
  722 
Потъвам някъде във необятното
и няма връщане назад.
Отрязах си сама крилете,
преди да се научат да летят.
А някога сред хорските насмешки ...
  524 
Ти тръгваш, аз ти се усмихвам, а сърцето ми прошепва: ”Спри” Щастието в стъпките ти стихва, а тъгата връща се в моите очи. А обичта ми те изпраща до вратата, безсилна да ме задържи. Не се обръщай, продължи нататък! Обърнеш ли се, ще ти кажа: ”Остани”.
  687 
Ще се изправя, както никне цвете След тежки, дълги снегове. И тихо се разлиства под небето, и чака своите ярки цветове. Ще тръгна, както прилива приижда неумолимо да залее светове. И нито чува, нито вижда, откъснал се от страшното море. И ще успея, както слънцето напролет, с лъчите свои облаците да ...
  662 
Стига, мъко, при мен си дохождала, че душата ми стана ти дом. Влизаш, сядаш, разхождаш се - аз до днес те търпях мълчешком. Но край вече - заключих вратата и прозорците здраво залостих! Но намери пролука в душата и отново си в мене, ужким на гости. Таз игра я играем с години: аз те гоня, ти връщаш с ...
  598 
За невъзможните неща в живота
ще ти напиша много стихове.
Как пламъкът угасва кротко,
в очите на умиращо сърце.
Как устремени към звездите, ...
  731 
Аз не зная дали е любов!
Само знам, че когато те няма
всяка дума превръща се в зов,
всеки поглед към друг, във измяна.
И единствено с теб се усещам най-жива, ...
  563 
Сякаш съм сестра на вятъра,
все се стряскам от тишината.
Заслушвам се да чуя неочаквано
тихи стъпки - твоите в тъмнината.
Сякаш съм само сянка на някого... ...
  603 
Предложения
: ??:??