Ивко – пакостливко
В съседната къща от седмица – две
живее семейство с малко момче.
Ивайло се казва, но всички във вкъщи
Ивко му казват, а той все се мръщи!
Има и баба и дядо, и татко, и мама
и не, че искам да им правя реклама,
но добри и възпитани хора са те.
А… Ивко непослушен, разглезен расте!
Вечер не иска да ляга навреме,
сутрин по пижама на закуската дреме.
Зъбите с паста и четка не мие,
със сапуна също е скаран, горкият!
Мама му казва „Стига с играчките!
Виж си домашните, реши си задачките!“
Ивко се прави на глух и не чува,
за игрите навън се облича, обува.
Татко го викна: „Ела, помогни,
листата на двора с мен събери!“
„Защо, не виждам смисълът тук?
Нови ще паднат, няма боклук!“
С топката игра си вчера,
сгази всичките лехи с пипера.
С камък се прицели по врабче в небето,
счупи малкото прозорче на мазето.
Дръпна за ухото котенцето сиво…
Е, стои ли във торбата шило?
Бастуна на дядо скри зад вратата,
а днешния вестник мушна под шкафа!
Зад баба на пръсти той се промъкна,
очилата с диоптри тихо отмъкна.
Вероятно се досещате вече
защо Пакостливко тя го нарече!
Всеки ден нови и нови бели…
Как ли бре, Ивко, не се умори?
Покачи се на крушата в двора,
но нещеш ли, счупи два клона.
Политна надолу в копривата парлива
и приземи се на опънатата тел бодлива.
Закачи отзад панталоните,
скъсаха се лошо, най-новите…
Зачервен, нажокан по краката,
с цицина страшна на главата
към къщи върви и се чеше, и плаче,
със сълзи горчиви нашето юначе.
„Мамо, татко, извинявайте,
Бабо, дядо, моля ви, прощавайте!
Ще съм тих, послушен и разумен!
Ще чета, ще уча, като вас да бъда умен!
Ето, тук пред всичките признавам,
с пакостите днес приключвам, обещавам!
Само ще помоля милата ми баба
да не ме нарича Ивко - пакостливко…
По - ще ми приляга Ивко - работливко!“
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
