Иво и Ралица ли?
И порасна момчето - на седем е вече.
Все така си палува - направо кошмар.
Обожава морето, ненавижда елече.
И докрай развълнуван е от всеки клошар.
Рядко сяда на маса, не понася експерти -
ала винаги иска справедливост в света.
Любовта му е бясна, но не е интровертен,
и когато му стиска, светът е игра.
Целуни ме, му казвам, ала той се усмихва.
А след това се измъква елегантно и пак
Любовта му ме грабва и веднага притихва.
И от обич умирам, не умирам от рак.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Константин Коев Всички права запазени
