16.07.2019 г., 9:46

Из : " Дневникът на Арти " 5 (Голдън ретривър)

639 0 1

Дневникът на Арти ( 5 )

Ей, не съм ви аз забравил, приятели добри, 
Реших да си почина малко от писани "творби"...
И като същинска медийна звезда 
Докладвам от брега:
Днес е ветровито, но спокойно.
На мен се пада чест -
проверка на водата
Студена ли е или - ШЕСТ?
Отварям скоба, нали не спира ми устата,
В неделя, да ви се похваля
бях "THE BEST":
Едни каки ми се завъртяха,
Не можех да се укротя,
Как с милувки ме омайваха,
Говореха кат' мама, уф и те:
"Ой, какво си сладко",
А отдавна бях кутре.
Но признавам - беше ГУСТО, 
ооо, ДА!
Да галят мойто ЛУСТРО 
По опашката ми се позна.
Как ли не ми се откачи,
То от толкоз мятане на всичките страни.
После заподскачаха към чистите води
Тез' каки, де, все пак, за морето са дошли.
На мен ми стана тъй приятно,
Ех, че съм си сладкоооо...
А сега за днешната температура на водата...
Абе има ли значение каква е,
Хубавия спомен държи ми още влага,
Ще легна под чадъра да си помечтая...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...