То път ли беше да го назовеш
Уж е магистрала, а дупки колкото си щеш.
Тирове, коли безброй,
Фучат и изпреварват в зной.

Замая ми се тъй главата,
Като кученце от "СОЦА" отзаде във колата.
Вместо да си пуснем CD-песнопой,
Ще слушам аз машинен вой.

После мама, шофьорката голяма😉
Поведе дъъъъългата колона през "ПЕЩЕРСКА" дъбрава.
Чак накрая се усети:
" Някой зад гърба ми свети "
В огледалото се блещи, 
Сменя му посока, седалка мести.

Но стигнахме УСПЕШНО до Батак,
Видяхме язовира пак.
И ето чу се тишината,
На тераската позната.

Посрещнаха ме тъй радушно
Как, пък, да не скоча и да гушна...
Сега ще похортувам, ще почина,
Че утре ще си бродим със дружина.