Ежедневни приключения 7
...
Почивна база " Синьо лято"
днес ми обеща:
- " За догодина ти запазваме бунгало
още от сега!"
Трябваше да звънна зимата,
ах, каква беля,
таз " корона" ни обърка тримата,
търсенето стана на мига.
Уж валеше,
времето не спеше,
няма то шега -
лятото ни изигра.
Гледам номер, телефона звънна.
От дивана тати се помръдна...
Пишат с мама чести съобщения...
Изпариха се емоции и намерения.
Не ги разбирам тези килограми,
изисквания на хотелските програми.
Че аз от всички най-съм си втален,
детето е наддало повече от мен.
Показват около корема нещо като обръчи,
досега не съм видял някой да си ги върти.
Все се пробват часове в диети,
не минава ден, месят баници, гофрети.
- Алооооу! - нека аз да се обадя
и да вдигна малко врява.
- Може да не видим лятото морето,
но да мръднем пак дупето,
има планини,
бързи ручеи, гори,
рибата ни чака, знам,
бирата ще пием там.