...
Тези, пък, не се и сещат...
Бутам своето юрганче - да го изперат,
чакат аз да ги поддертя,
с чисто спално да ми го сменят.
Имат хубава пералня,
на години 20, старичка си е,
дядо Коледа изпрати им съдомиялна,
добре изглежда тя, поне...
За какво им трябва таз сушилня,
може би ще е за мен,
в беличката къщичка ще гушна
пухено юрганче, и съм шен.
Като ми затворят кръглата вратичка
барабанът ще се завърти,
ще сънувам златната паричка,
лакомства, вълшебства до зори...
Но под елхата трети ден стои,
чудя се - какво ли се крои?!
Кат' фъртуни влизат и излизат,
кахърат се до уши,
нещо става, мъдри се, препъртат,
напрежение кръжи.
Къщичката ми отново се прибира,
в магазина пак ще се намира,
козметичния дефект стърчи,
с нова ще се замени.
Хубавите новини
семейството успокои.
Аз останах само на мечти...
© Красимира Генева Всички права запазени