16.03.2013 г., 18:48

Из Досието на Истината

677 0 3

 

 

                          Из  Досието на Истината

 

                                        (малко сюрреалистично)

 

                Истината лудо люби се с Живота.

                Нахалният, изменчив похотливец,

                понякога прегръщаше я страстно,

                но после скри дори и обичта си.

                    Истината - вечната жена,

                 с Измислицата се сроди потайно.

                Разказа ù забравени неща.

                 В съня ни закодира вечността си,

                някъде, в небивали пространства.

                В просъницата праща ни Надежда,

                а с бедността ни учи в постоянство.

                И ако Бог - любов е - Истината е съдба.

                 Навсякъде е. Скитница самотна:

                С Човека - факeл, в сълзите на сърна,

                 с безмълвната любов, в крещящата мечта.

                В плача е тя и със смеха или е при Смъртта...

                 Къде ли е - загадъчната тръпка на Живота???

 

                                                 Отдел "Откровения"

                                                     агент № (не се чете)

                                                 псивдоним: Wali

 

 

                                            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...