Из  Досието на Истината

                                        (малко сюрреалистично)

                Истината лудо люби се с Живота.

                Нахалният, изменчив похотливец,

                понякога прегръщаше я страстно,

                но после скри дори и обичта си.

                    Истината - вечната жена,

                 с Измислицата се сроди потайно.

                Разказа ù забравени неща.

                 В съня ни закодира вечността си,

                някъде, в небивали пространства.

                В просъницата праща ни Надежда,

                а с бедността ни учи в постоянство.

                И ако Бог - любов е - Истината е съдба.

                 Навсякъде е. Скитница самотна:

                С Човека - факeл, в сълзите на сърна,

                 с безмълвната любов, в крещящата мечта.

                В плача е тя и със смеха или е при Смъртта...

                 Къде ли е - загадъчната тръпка на Живота???

                                                 Отдел "Откровения"

                                                     агент № (не се чете)

                                                 псивдоним: Wali