Луната тихо ми шепти.
Къде си днес, любими?
При мене се върни!
Бъди отново мой и аз ще бъда твоя.
Ще бъдем ти и аз, ще бъда само твоя.
Обичам онзи миг, когато усмихвам се неволно, щом за теб се сетя.
Обичам всеки ден, когато те погледна и знам, че те обичам.
Приятно е, когато ме прегърнеш и усетя топлината на меката ти кожа.
Приятно е, когато ме целунеш и в едно се слеем.
И красиво е, и искам да те имам.
Любима ми е всяка мъничка секунда, прекарана със теб.
И любимо ми е, когато те докосна, а светът около нас изчезва.
Прегръщам те! Целувам те!
Обичам те!
Очаквам с нетърпение следващата среща!
Дори да няма рима, има смисъл, има чувство.
А и кой ли любовта римува?
За мене тя човек е, дори не чувство!
... из мислите на една влюбена...
© Велина Всички права запазени