8.11.2009 г., 13:56 ч.

Из спомените на една мечка 

  Поезия » Любовна
529 0 3

Жадни протегнаха ръцете,

дюлево дърво да коренят...

Сърцето вика - спрете,

плодовете ще се изменят!

Момчето тихо зарида -

как аромата им да пренеса?!

При глухарче аз ще ходя,

дюлев аромат да подаря.

Светна, гръмна, тресна,

мисъл ясна озари,

усмивка блага блесна -

Бог ли ме дари?...

... Ще се къпя в плодове и цвят

с вълшебен дюлев аромат,

ще те потопя тогаз,

в целувка сладка Аз!

 

С благодарност за малкото глухарче.

© Дух Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??