Из спомените на една мечка
Жадни протегнаха ръцете,
дюлево дърво да коренят...
Сърцето вика - спрете,
плодовете ще се изменят!
Момчето тихо зарида -
как аромата им да пренеса?!
При глухарче аз ще ходя,
дюлев аромат да подаря.
Светна, гръмна, тресна,
мисъл ясна озари,
усмивка блага блесна -
Бог ли ме дари?...
... Ще се къпя в плодове и цвят
с вълшебен дюлев аромат,
ще те потопя тогаз,
в целувка сладка Аз!
С благодарност за малкото глухарче.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дух Всички права запазени
