Из "Спомените на една сянка"
"В началото бе Мрак.
И мракът беше тишина.
И тишината беше мрак.
Прошепна мракът:
Да бъде светлина!
Но светлината бе лъжа
и мракът я погълна.
И настана нощ първа…"
Из "Спомените на една сянка"
"Къде е мечът ми? Къде е…
събуждам се окъпан в пот.
Поредният кошмар без време
потъна в скучния живот.
Но този път остана спомен.
Остана рана вътре в мен.
Денят надяна плащ от огън,
огънах се… и бях сломен.
И бях треска в окото чисто,
и пях, и пих, и преживях
страха от дебнещото нищо,
в което себе си видях.
Попарих хиляди надежди.
Ограбих хиляди мечти,
в безкрайно търсене на нещо,
което имал съм преди.
Тъгата често ме спохожда.
Тъга по миналите дни,
когато споменът оглозган,
от непознати дълбини,
изниква в тленната ми мисъл,
изниква с образа на меч –
на онзи който ме е искал
и който беше ми отнет.
Сега съм само черна сянка
на онова което бях.
Килията ми е по мярка –
затворен в думичката „Грях”.
И времето за мен е спряло,
макар че имам кръв и кръст.
В поредното човешко тяло
засаждам жаждата за мъст,
която ще изригне в думи.
Четящите ще разберат
страданието и гнева ми
и с тях ще ме освободят..."
Какво ръката ми написа?
Пророчество ли бе това?
Избухна в пламък ръкописа
и за секунди изгоря.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Яким Дянков Всички права запазени
