28.06.2017 г., 22:10  

Избор...

738 1 5

Избор...

 

Когато затвориш вратата

пред теб застава тишината...

и ако нещо вътре в теб плаче...

избери песента на светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Прозореца също може да бъде отворен. Светът е пълен с възможности, а ние не си даваме сметка и държим на тази възможност, която е най сигурна, или е определена за единствена или която ще ни даде повече повече власт...Тъжно е когато сърцето остане затворено и ние в него. Няма смисъл. За какво ни е всичко това? То трябва да лети, вървейки по земята. Нека си даваме други възможности. Нека смятаме, че са възможни други възможности, както за нас самите, така и за другите. Светът няма да свърши, от това че не сме съгласни с някого и мислим различно, но може да свърши от липсата на толерантност, обич и уважение...Всеки има правото, свободата и задължението да избира. А понякога без да избираме, също избираме. Измежду свободата на това море от възможности се намира нашата единствена възможност...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви....!!! Много щастие и вдъхновение!
  • Стиха ми хареса.Браво.
  • За песента на светлината!!!Хубав стих мила!
  • Лили, понякога тишината се равнява на любовта и е толкова прекрасна като нея. Пожелавам ти тази любов! Красив стих!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...