Прозореца също може да бъде отворен. Светът е пълен с възможности, а ние не си даваме сметка и държим на тази възможност, която е най сигурна, или е определена за единствена или която ще ни даде повече повече власт...Тъжно е когато сърцето остане затворено и ние в него. Няма смисъл. За какво ни е всичко това? То трябва да лети, вървейки по земята. Нека си даваме други възможности. Нека смятаме, че са възможни други възможности, както за нас самите, така и за другите. Светът няма да свърши, от това че не сме съгласни с някого и мислим различно, но може да свърши от липсата на толерантност, обич и уважение...Всеки има правото, свободата и задължението да избира. А понякога без да избираме, също избираме. Измежду свободата на това море от възможности се намира нашата единствена възможност...