28.06.2017 г., 22:10  

Избор...

724 1 5

Избор...

 

Когато затвориш вратата

пред теб застава тишината...

и ако нещо вътре в теб плаче...

избери песента на светлината...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Прозореца също може да бъде отворен. Светът е пълен с възможности, а ние не си даваме сметка и държим на тази възможност, която е най сигурна, или е определена за единствена или която ще ни даде повече повече власт...Тъжно е когато сърцето остане затворено и ние в него. Няма смисъл. За какво ни е всичко това? То трябва да лети, вървейки по земята. Нека си даваме други възможности. Нека смятаме, че са възможни други възможности, както за нас самите, така и за другите. Светът няма да свърши, от това че не сме съгласни с някого и мислим различно, но може да свърши от липсата на толерантност, обич и уважение...Всеки има правото, свободата и задължението да избира. А понякога без да избираме, също избираме. Измежду свободата на това море от възможности се намира нашата единствена възможност...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви....!!! Много щастие и вдъхновение!
  • Стиха ми хареса.Браво.
  • За песента на светлината!!!Хубав стих мила!
  • Лили, понякога тишината се равнява на любовта и е толкова прекрасна като нея. Пожелавам ти тази любов! Красив стих!
  • Хареса ми!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...