17.10.2020 г., 9:50

Избор

591 2 9

Когато егото челото ти целува,
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.

Самочуствието ти ще скача нависоко
и смешен ще си в хорските очи.
Ще приличаш на поредния пинокио,
ще лъжеш, носът ти ще стърчи.

Ще дрънкаш без да се замисляш,
ще мамиш себе си дори.
Истории нелепи ще измисляш,
героят главен, ще си мислиш, че си ти.

Достойният човек умее да признава,
че понякога се случва да греши.
Да бъде смел в безпътица успява,
граденото не бърза да руши.

Когато егото в краката си поставиш,
или в ъгъла го тикнеш да мълчи,
зад името си гордо ти заставаш...
сърцето в радост, учестено ще тупти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ха, щураче, от този коментар още нещо ми хрумна, но някоя сутрин ще го оформя. В работна среда мислите ми са далеко от поезията. Вдъхновяваш с позитивността си. 🤗
  • Хубаво, интересно написано, ама от човешкото трудно се бяга
  • Радвам се Чакам да видя несъвършеното ти Това със съвършенсвото е интересна тема. Означава - без недостатък. Но в природата нашето понятие за недостатък е съвършенство
  • Румянка, сега забелязах думата "свободно" в твоя коментар и да, тя е точната дума, заместваща "учестено".
    Благодаря още веднъж!🤗
  • Щураче, усмихна ме🙂
    Твоят коментар ме вдъхнови да напиша в отговор "Несъвършенство", рано сутринта, в минутките, които отделям за сайта.
    Критиките за мен са градивност, уважавам хората, които критикуват, без да обиждат, те са моя коректив. Благодаря за чистата искреност в коментара!😉🍀

    Румянка, благодаря! В здраве и радост сърцето да тупти ти желая!🙂

Несъвършенство

В несъвършенството е моя чар.
Дори не се старая да постигна
стройност в стиха, там е господар...
мисълта ми, със която да намигна.
Стилът си... не желая да сменя, ...
594 1 5

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...