Когато егото челото ти целува,
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.
Самочуствието ти ще скача нависоко
и смешен ще си в хорските очи.
Ще приличаш на поредния пинокио,
ще лъжеш, носът ти ще стърчи.
Ще дрънкаш без да се замисляш,
ще мамиш себе си дори.
Истории нелепи ще измисляш,
героят главен, ще си мислиш, че си ти.
Достойният човек умее да признава,
че понякога се случва да греши.
Да бъде смел в безпътица успява,
граденото не бърза да руши.
Когато егото в краката си поставиш,
или в ъгъла го тикнеш да мълчи,
зад името си гордо ти заставаш...
сърцето в радост, учестено ще тупти.
© Теодора Атанасова All rights reserved.