Oct 17, 2020, 9:50 AM

Избор

606 2 9

Когато егото челото ти целува,
ще стъпи и на твоята глава.
Ще рипа, рови там, ще те побърква,
живота ти татално ще обърква.

Самочуствието ти ще скача нависоко
и смешен ще си в хорските очи.
Ще приличаш на поредния пинокио,
ще лъжеш, носът ти ще стърчи.

Ще дрънкаш без да се замисляш,
ще мамиш себе си дори.
Истории нелепи ще измисляш,
героят главен, ще си мислиш, че си ти.

Достойният човек умее да признава,
че понякога се случва да греши.
Да бъде смел в безпътица успява,
граденото не бърза да руши.

Когато егото в краката си поставиш,
или в ъгъла го тикнеш да мълчи,
зад името си гордо ти заставаш...
сърцето в радост, учестено ще тупти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Атанасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ха, щураче, от този коментар още нещо ми хрумна, но някоя сутрин ще го оформя. В работна среда мислите ми са далеко от поезията. Вдъхновяваш с позитивността си. 🤗
  • Хубаво, интересно написано, ама от човешкото трудно се бяга
  • Радвам се Чакам да видя несъвършеното ти Това със съвършенсвото е интересна тема. Означава - без недостатък. Но в природата нашето понятие за недостатък е съвършенство
  • Румянка, сега забелязах думата "свободно" в твоя коментар и да, тя е точната дума, заместваща "учестено".
    Благодаря още веднъж!🤗
  • Щураче, усмихна ме🙂
    Твоят коментар ме вдъхнови да напиша в отговор "Несъвършенство", рано сутринта, в минутките, които отделям за сайта.
    Критиките за мен са градивност, уважавам хората, които критикуват, без да обиждат, те са моя коректив. Благодаря за чистата искреност в коментара!😉🍀

    Румянка, благодаря! В здраве и радост сърцето да тупти ти желая!🙂

Несъвършенство 🇧🇬

В несъвършенството е моя чар.
Дори не се старая да постигна
стройност в стиха, там е господар...
мисълта ми, със която да намигна.
Стилът си... не желая да сменя, ...
607 1 5

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...