7.12.2006 г., 17:52 ч.
Избор
1113
0
2
Защо ли винаги в живота на крайностите съм подвласна аз?
Защо, дори когато в мислите си искам нещо,
на глас изричам, че ми е все едно?
Дали така съм се родила,
с лош характер,с опак нрав
или с течение на време съм го придобила
през мойто бурно, кратко съществуване!
Понякога ще кажа дума лоша
на някой, без причина, без вина.
И после ще ми бъде мъчно,
но много трудно ми е да се извиня!
Навярно после ще улегна,
ще стана по добра
към тез, които ме обичат и с мен, във моята борба,
напред в живота да надничат!
Защо, дори когато в мислите си искам нещо,
на глас изричам, че ми е все едно?
Дали така съм се родила,
с лош характер,с опак нрав
или с течение на време съм го придобила
през мойто бурно, кратко съществуване!
Понякога ще кажа дума лоша
на някой, без причина, без вина.
И после ще ми бъде мъчно,
но много трудно ми е да се извиня!
Навярно после ще улегна,
ще стана по добра
към тез, които ме обичат и с мен, във моята борба,
напред в живота да надничат!
© Дарина Александрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
абе тва ми прилича на разказ....и има даже няма
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Поздрав и усмивка.