7.12.2006 г., 17:52

Избор

1.3K 0 2
Защо ли винаги в живота на крайностите съм подвласна аз?
Защо, дори когато в мислите си искам нещо,
на глас изричам, че ми е все едно?

Дали така съм се родила,
с лош характер,с опак нрав
или с течение на време съм го придобила
през мойто бурно, кратко съществуване!

Понякога ще кажа дума лоша
на някой, без причина, без вина.
И после ще ми бъде мъчно,
но много трудно ми е да се извиня!

Навярно после ще улегна,
ще стана по добра
към тез, които ме обичат и с мен, във моята борба,
напред в живота да надничат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересно е, звучи ми като импресия ... споделяне.

    Поздрав и усмивка.
  • абе тва ми прилича на разказ....и има даже няма

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...