22.02.2024 г., 10:24

Избор

696 1 0

Когато сърцето ти бушува, 

а разумът ти казва спри

Когато ритъмът лудува,

а волята немощно го следи

 

Когато път не виждаш,

но трябва да вървиш,

Когато мисъл тъжна,

отвлича твоите мечти,

 

Когато вярно няма, 

Но търсиш с вяра ти,

Когато тост за двама,

все някого ще нарани

 

Предаваш себе си,

но друг не би предал,

избираш съвест или сила,

без които трудно би живял?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...