22.02.2024 г., 10:24

Избор

678 1 0

Когато сърцето ти бушува, 

а разумът ти казва спри

Когато ритъмът лудува,

а волята немощно го следи

 

Когато път не виждаш,

но трябва да вървиш,

Когато мисъл тъжна,

отвлича твоите мечти,

 

Когато вярно няма, 

Но търсиш с вяра ти,

Когато тост за двама,

все някого ще нарани

 

Предаваш себе си,

но друг не би предал,

избираш съвест или сила,

без които трудно би живял?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Антонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...