9.11.2007 г., 14:25

Изборът

744 0 1

Стоя на кръстопът

съвсем сам и изплашен,

ако поема по грешния път,

 дали ще знам как да се върна?

Сега искам да изтрезнея,

изчиствайки последната

фибра любов от кръвта си.

Чакам да умре привързаността ми

към лъжите, в които вярвах.

Бях сам, имах нужда от теб,

исках те, проклинах те,

мразех те и отново те обичах.

Изгубен между теб и мен.

Вярвах ти до последния си ден.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...