Стоя на кръстопът
съвсем сам и изплашен,
ако поема по грешния път,
дали ще знам как да се върна?
Сега искам да изтрезнея,
изчиствайки последната
фибра любов от кръвта си.
Чакам да умре привързаността ми
към лъжите, в които вярвах.
Бях сам, имах нужда от теб,
исках те, проклинах те,
мразех те и отново те обичах.
Изгубен между теб и мен.
Вярвах ти до последния си ден.
© Стеси All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
