Защо ли с есента тъгата
в очите ви се настанява?
Та само с багрите в листата
усмивката във мен изгрява.
Какво, че падат дъждове?
Та локвите са тъй прекрасни
и всяка, чувам, ме зове,
във нея, скачайки, да кацна.
Та малко ли ви е това
да има радост във очите?
Не мога да ви разбера!
Но изборът е в' вас самите!...
30.09.2024.
© Георги Каменов Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
Есента - сезон на равносметка, сезон на мъдрост, сезон на тъжна красота »
Хванах промоцията!
И... имаше "поетични" възгласи, да не цитирам 😂
Мерси с усмих 😊