Избрах да те обичам
Избрах да съм без бъдеще и минало,
запазих въглен - феникс в пепелта,
разпалващ диво огъня в камината
и другия - бушуващ във кръвта.
Все още като влюбено момиче
усмихвам се след дъжд като дъга,
защото знам, че още ме обичаш,
че липсвам ти там някъде сега,
че ако днес отново те целуна,
ще можем да усетим сладостта
като в онази нощ сребристо-лунна,
в която сме познали Любовта -
любов, която много рани носи,
до кръв боли, до лудост упоява,
която безпощадно омагьосва,
която нелечимо разболява.
И нека да боли до изнемога,
от нежност да разплаква, да горчи,
да онемеят Дявола и Бога,
засрамена луната да мълчи,
звездите да примигват от учудване,
морето да бушува във екстаз,
невиждали до днес такова влюбване,
което можем само Ти и Аз;
часовници да стенат от безсилие,
безмензурно стрелките си пречупили,
Смъртта да свие гузно наметалото,
а ние - просто рози да ù купим.
Избрах да те обичам - път нелесен,
но за да стигна, трябват ми крила.
Ела във стих, ела във сън и песен,
там някъде, където съм, ела.
Р.Ч. Лондон 2014'
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
