Избрах да съм без бъдеще и минало,
запазих въглен - феникс в пепелта,
разпалващ диво огъня в камината
и другия - бушуващ във кръвта.
Все още като влюбено момиче
усмихвам се след дъжд като дъга,
защото знам, че още ме обичаш,
че липсвам ти там някъде сега,
че ако днес отново те целуна,
ще можем да усетим сладостта
като в онази нощ сребристо-лунна,
в която сме познали Любовта - ...