Избраница от съдбата
Оставям се в ръцете на съдбата
и ставам кротка кат' овца,
ще слушам как расте тревата,
и как вали дъжда,
ще поствам мечки, китки, сърчица,
ще пея в хора само със уста,
току-виж избраница съм аз била
на тая, пустата съдба!
А все не чула, не разбрала
живота обикалям яхнала метла,
стена да има - не търся ни врата,
ни ключ, а я руша с рога!
За туй от днес със нова политика
со кротце и со благо, а не с мотика
и лопата, на сянка във тревата
полегнала ще чакам плод узрял
сам да ми падне във устата,
или пък, кой знай? - и ябълката
гениална може да ме светне
и мене по главата!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
усмивка и за теб,поздрав!
