Изчерпване на търпението
Побърка се народът ни любим от тази нереална обстановка.
Животът се размаза като грим и тичаме докрай без подготовка.
Животът се оказа самота по кривите пътеки на съдбата.
Животът вече губи радостта и чезне той полека под земята.
Не мога да повярвам накъде един народ отива равнодушно!
Сърцето ми от болка се дере! Затриват ни, а ние сме послушни!
Доколко сме послушни, питам аз, и отговор от никого не чувам!
Желая да извикам с пълен глас – не мога двеста века да тъгувам!
Не мога да тъгувам всеки ден! Не искам и с тъгата да живея!
Не искам да се будя уморен и болката си в стихове да пея!
Не мога да мълча, а ще крещя: народът ни отива си безславно!
Решим ли, че това не е шега, налага се да тръгнем незабавно!
Налага се юмруци да летят и всеки гороломно да извика!
Сърцата вече няма да търпят камшика на продажна политика!
Настанало е време за Мъже! Целувайте жените и децата!
Подготвяйте стоманени ръце и нека да си върнем Свободата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
