vyatur13 (Елена)
209 1586
8.08.2016 г., 10:43 ч.

Изчезна 

  Поезия
535 1 2

Скри се, изчезна,

сякаш сън е било.

А сърцето самотно,

то все още тупти.

 

Нежността на ръката,

тя топли ме и сега.

Потръпва душата,

все още съм жива.

 

Ветрецът полъхва,

погалва ме  нежно,

усмивката грейва,

до мен си още ти.

 

Отварям очите

и виждам цветята.

Сама съм, разбирам,

но душата е пълна.

© Елена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??