vyatur13 (Елена)
209 1586
8 авг. 2016 г., 10:43

Изчезна 

  Поэзия
532 1 2

Скри се, изчезна,

сякаш сън е било.

А сърцето самотно,

то все още тупти.

 

Нежността на ръката,

тя топли ме и сега.

Потръпва душата,

все още съм жива.

 

Ветрецът полъхва,

погалва ме  нежно,

усмивката грейва,

до мен си още ти.

 

Отварям очите

и виждам цветята.

Сама съм, разбирам,

но душата е пълна.

© Елена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??