8 ago 2016, 10:43

Изчезна 

  Poesía
568 1 2

Скри се, изчезна,

сякаш сън е било.

А сърцето самотно,

то все още тупти.

 

Нежността на ръката,

тя топли ме и сега.

Потръпва душата,

все още съм жива.

 

Ветрецът полъхва,

погалва ме  нежно,

усмивката грейва,

до мен си още ти.

 

Отварям очите

и виждам цветята.

Сама съм, разбирам,

но душата е пълна.

© Елена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??