Скри се, изчезна,
сякаш сън е било.
А сърцето самотно,
то все още тупти.
Нежността на ръката,
тя топли ме и сега.
Потръпва душата,
все още съм жива.
Ветрецът полъхва,
погалва ме нежно,
усмивката грейва,
до мен си още ти.
Отварям очите
и виждам цветята.
Сама съм, разбирам,
но душата е пълна.
© Елена All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
