Скри се, изчезна,
сякаш сън е било.
А сърцето самотно,
то все още тупти.
Нежността на ръката,
тя топли ме и сега.
Потръпва душата,
все още съм жива.
Ветрецът полъхва,
погалва ме нежно,
усмивката грейва,
до мен си още ти.
Отварям очите
и виждам цветята.
Сама съм, разбирам,
но душата е пълна.
© Елена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
