Изчезнала любов
Скъса се някъде арфена струна
и музиката нежна се провлачи,
смрачи се и над нашата лагуна,
птица самотна грозно изграчи.
В пясъка ръцете си зарових,
слях се с пясъчната хладина
и мислите си до една прерових,
но те мълчаха... празна тишина.
Опитах срещу вятъра да тичам,
да събирам бягащи прашинки.
Опитах пак да те обичам,
търсих четирилистни детелинки.
Но разбих се като морска пяна
и се пръснах на безбройни капки,
почистих с тях кървяща рана
и отново лутам се в догадки.
Кога изчезнала е любовта ми?
Може би когато грубо я удари
и притихна с нея песента и,
отпечатък на лицето и остави.
Или отишла е,когато съм заспала
с облечени в сънища морни очи
и пред теб може би се е спряла-
приеми я или просто отмини...
и музиката нежна се провлачи,
смрачи се и над нашата лагуна,
птица самотна грозно изграчи.
В пясъка ръцете си зарових,
слях се с пясъчната хладина
и мислите си до една прерових,
но те мълчаха... празна тишина.
Опитах срещу вятъра да тичам,
да събирам бягащи прашинки.
Опитах пак да те обичам,
търсих четирилистни детелинки.
Но разбих се като морска пяна
и се пръснах на безбройни капки,
почистих с тях кървяща рана
и отново лутам се в догадки.
Кога изчезнала е любовта ми?
Може би когато грубо я удари
и притихна с нея песента и,
отпечатък на лицето и остави.
Или отишла е,когато съм заспала
с облечени в сънища морни очи
и пред теб може би се е спряла-
приеми я или просто отмини...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
