Изцъклени очи на мъртва риба

19.04.2011 г., 20:48 ч.

Поезия » Философска

520 0 0

"Изцъклени очи на мъртва риба"

Ръждиво небе,
метални облаци,
броя последните дървета...
Железни гиганти с жестоки ръце
нокти забиват в гръдта на Земята,
във болната плът на нашата майка -
така ще довършат те лудостта,
изтръгвайки от нея последна кървава сълза...

Подути трупове
на хиляди животни и деца,

безумно вкопчили ръце в пръстта -
могили непогребани тела,
сразени от гнева на ядрена война...

Киселинни реки,
поемащи последен дъх звезди,
изцъклени от страх очи...
Очите на мъртвата риба
със укор се впиват във мен -
те страдат,
крещят,

обвиняват,
а аз ги поглеждам сломен.

О, Господи, прости ни,
прости ни, ако можеш,
ако можеш да простиш
жестокото убийство,
разпъването на невинната девица!

* * *

Последният човек
се гърчи в купищата от боклуци
и ближе кървавите си ръце
със празен поглед - пълна тъмнина.
Той бе фатален вирус
в нечия компютърна програма -
експеримент на лудостта...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.