Изцъклени очи на мъртва риба
Ръждиво небе,
метални облаци,
броя последните дървета...
Железни гиганти с жестоки ръце
нокти забиват в гръдта на Земята,
във болната плът на нашата майка -
така ще довършат те лудостта,
изтръгвайки от нея последна кървава сълза...
Подути трупове
на хиляди животни и деца, безумно вкопчили ръце в пръстта -
могили непогребани тела,
сразени от гнева на ядрена война...
Киселинни реки,
поемащи последен дъх звезди,
изцъклени от страх очи...
Очите на мъртвата риба
със укор се впиват във мен -
те страдат,
крещят, обвиняват,
а аз ги поглеждам сломен.
О, Господи, прости ни,
прости ни, ако можеш,
ако можеш да простиш
жестокото убийство,
разпъването на невинната девица!
* * *
Последният човек
се гърчи в купищата от боклуци
и ближе кървавите си ръце
със празен поглед - пълна тъмнина.
Той бе фатален вирус
в нечия компютърна програма -
експеримент на лудостта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Задгробник Евотош Всички права запазени