Издайническите прозорци (песен)
Издайническите прозорци (песен)
Пр:
Изсмукваш аромата и от болката!
Изпиваш сребърния прашец и от несправедливостта!
Винаги красотата ти личи през очите ти! Дори и пред тях да има стъкло от сълзи те все още са прозорец към душата ти!
И при мълнии в погледа ти още има скрит блясък! През горещите лета сърцето ти разръфва! Усмивката ти подрежда света! И във войната пак си ангел, и в рая пак си творец!
И по поляните да скитам ти ме намираш! Ако в небето се рея то е благодарение на теб! Когато на облаците се излежавам, ти си пак до мен! И в пустиня, и в океан, в бурна река, поток все оцелявам с теб вътре в мен!
Пр:
Изсмукваш аромата и от болката!
Изпиваш сребърния прашец и от несправедливостта!
Винаги красотата ти личи през очите ти! Дори и пред тях да има стъкло от сълзи, те все още са прозорец към душата ти!
И при мълнии в погледа ти още има скрит блясък! През горещите лета сърцето ти разръфва! Усмивката ти подрежда света! И във войната пак си ангел, и в рая пак си творец!
Винаги, когато има пожар, ти го потушаваш! Винаги, когато има земетресение, ти го превръщаш в буен танц! Винаги, когато някой крещи, ти го заглушаваш с песента си!Винаги ти, ти, ти...
Винаги, когато се страхувам, че няма повече да дойдеш, ти долиташ и изпиваш сребърния прашец от несправедливостта и ме отвеждаш да плуваме двамата заедно в нашия свят! Ти, само ти, пак ти, ти...!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
