9.04.2009 г., 9:27 ч.

Изгарящи въпроси 

  Поезия
530 0 14

Понякога с наивните въпроси
всезнанието чупят ми децата.
Защо врабченцата и зимата са боси?
Какъв е вятърът на тишината?

Кой храни през нощта звездите?
На Слънцето кога му е студено?
Те отговори търсят и все питат,
а моето незнание им стене.

Какво се крие в питанките техни?
Защо не съм се сетил да помисля?
Въпросите изглеждат твърде лесни,
защото възприел съм ги за истини.

За истините отговор не зная.
Лъжите се опитвам да разголя.
В сентенции и мъдрости дълбая,
децата пък за плитчини ме молят.


Разбирам колко трудно е да мога
по детски да приемам битието.
Животът е един негаснещ огън
и той е изгорил във мен детето...

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??