Изгарящи въпроси
Понякога с наивните въпроси
всезнанието чупят ми децата.
Защо врабченцата и зимата са боси?
Какъв е вятърът на тишината?
Кой храни през нощта звездите?
На Слънцето кога му е студено?
Те отговори търсят и все питат,
а моето незнание им стене.
Какво се крие в питанките техни?
Защо не съм се сетил да помисля?
Въпросите изглеждат твърде лесни,
защото възприел съм ги за истини.
За истините отговор не зная.
Лъжите се опитвам да разголя.
В сентенции и мъдрости дълбая,
децата пък за плитчини ме молят.
Разбирам колко трудно е да мога
по детски да приемам битието.
Животът е един негаснещ огън
и той е изгорил във мен детето...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дано по - често приемаме така, наивно и по детски битието! Поздрави, Вальо!
-
Знаеш ли, и според мен си едно пораснало дете!
....,но...доста помъдряло вече! Поздрави,Вал! -
Хей, не те пропускам, да знаеш
-
Така е!Понякога децата са много по-мъдри от възрастните и това продължава до тогава, докато човек съумее да запази в себе си детската чистота и невинност.Поздравление за хубавия стих!
-
Чудесен стих,има за какво
да се замислим. Привет! -
виж,смятам,че само човек задаващ си такива въпроси и пишещ такива тихове е запазил детското у себе си ...ти си такъв определен и искрен ,както пишеше петър андасаров и това е хубавото.невероятен си!така ,както могат да бъдат само децата...дори повече ,защото носиш 2 неща едновременно-чистота и мъдрост!
-
и мен ме кефи
ама и да помислиш-все тая. отговор, по възрастному смислен май няма -
-
не е...Вале...
виждам детето в теб...във въпросите ти, по детски чисти. -
не е...Вале...
виждам детето в теб...във въпросите ти, по детски чисти. -
Страхотен си, Вальо! И не ти вярвам, че детето в теб е изчезнало!
Поздрави! -
И все пак една скътана частица не може да не е останала някъде
-
Прекрасно, прекрасно, няколко пъти го прочетох, невероятни попадения, браво!
-
Страхотен стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
