Изгарящи въпроси
Понякога с наивните въпроси
всезнанието чупят ми децата.
Защо врабченцата и зимата са боси?
Какъв е вятърът на тишината?
Кой храни през нощта звездите?
На Слънцето кога му е студено?
Те отговори търсят и все питат,
а моето незнание им стене.
Какво се крие в питанките техни?
Защо не съм се сетил да помисля?
Въпросите изглеждат твърде лесни,
защото възприел съм ги за истини.
За истините отговор не зная.
Лъжите се опитвам да разголя.
В сентенции и мъдрости дълбая,
децата пък за плитчини ме молят.
Разбирам колко трудно е да мога
по детски да приемам битието.
Животът е един негаснещ огън
и той е изгорил във мен детето...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
....,но...доста помъдряло вече!
