Изглежда...
Изглежда съм зацапал свещите,
защото спря да ме боли.
Пейзажът се повреди нещо
и хоризонтът се смали.
Разсърди ми се нещо времето,
седи отсреща и мълчи.
Не ще очите ми да гледа,
пияните ми, брат, очи.
Какво ми каза - не разбрах.
Изнервено накрая скокна.
Върви, върви със него, брат,
че аз съм в другата посока.
И хич недей въздиша скрито!
Не се прави, че ти е мъка.
Да бях по-млад, аз също бих те
зарязал някъде по пътя.
Не питай друго. Ще ти кажа,
понамаля да ме боли.
Но я закъсахме с пейзажа.
И стихчето се развали.
защото спря да ме боли.
Пейзажът се повреди нещо
и хоризонтът се смали.
Разсърди ми се нещо времето,
седи отсреща и мълчи.
Не ще очите ми да гледа,
пияните ми, брат, очи.
Какво ми каза - не разбрах.
Изнервено накрая скокна.
Върви, върви със него, брат,
че аз съм в другата посока.
И хич недей въздиша скрито!
Не се прави, че ти е мъка.
Да бях по-млад, аз също бих те
зарязал някъде по пътя.
Не питай друго. Ще ти кажа,
понамаля да ме боли.
Но я закъсахме с пейзажа.
И стихчето се развали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
