14.02.2019 г., 8:43 ч.

Изгнание 

  Поезия » Любовна
888 2 2

От днес се уча на изгнание,
притихнали очите са от студ.
Помръквам в нечие мълчание,
а вятърът ме гони като луд.

 

И чезна в зими насред лято,
и сякаш се преструвам на умрял.
Прокуден и без нищо свято...
... тръгвам, но не знам дали съм цял.

© Юлиян Петков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В такива моменти човек си прави равносметка. Хареса ми!
  • Познато усещане... Докосваш, Юли!
Предложения
: ??:??