Feb 14, 2019, 8:43 AM

Изгнание

  Poetry » Love
1.3K 2 2

От днес се уча на изгнание,
притихнали очите са от студ.
Помръквам в нечие мълчание,
а вятърът ме гони като луд.

 

И чезна в зими насред лято,
и сякаш се преструвам на умрял.
Прокуден и без нищо свято...
... тръгвам, но не знам дали съм цял.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиян Петков All rights reserved.

Comments

Comments

  • В такива моменти човек си прави равносметка. Хареса ми!
  • Познато усещане... Докосваш, Юли!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...