vedbal (Пешо Петков)
5 2
27.01.2009 г., 1:11 ч.

Изгонена 

  Поезия » Философска
536 0 2
Върви! Махни се!
Без теб животът е по-лесен!
Какво искаш? Отиди си!
Остави ме, отровна плесен!

И никога не се връщай!
За теб не искам да се сещам.
Не ме докосвай, не ме прегръщай.
Дано никъде повече не те срещам.

Не съм такъв, какъвто бях.
Място за теб в сърцето ми няма.
Защото вече разбрах,
че ти, ти си измама!

Иди при някой друг глупак.
Приседни на неговия праг
и го омайвай с думи красиви,
думи вълшебни, думи греховни, думи лъжливи!

Върви, не ме гледай с поглед красив.
Върви, накъдето пътят те отвежда.
И знай, че без теб аз ще бъда по-щастлив,
моя "вярна приятелко" Надежда!

© Пешо Петков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??