30.12.2006 г., 0:31 ч.
ИЗГОРИ МЕ...
ИЗГОРИ МЕ
Изгори ме като книга
дълго тлееща във мрака.
Навън – студена нощ намига
а вътре в мен – сърцето чака.
Изгори ме и станах на пепел
- разпръснат черен прах.
И твоята червена роза
падна на белият сняг.
Очите ти ме гледат празно,
не виждам вечният им блясък.
Сълзите стичат се напразно
и капят по жълтия пясък.
От тебе аз ще се откажа
и ще избягам надалече,
със самота ще се накажа,
на мъж не ще повярвам вече.
И ако някога повярвам
то ще бъде просто навик,
когато ще те чакам
както в този миг.
Изгори ме като книга
дълго тлееща във мрака.
Навън – студена нощ намига
а вътре в мен – сърцето чака.
Изгори ме и станах на пепел
- разпръснат черен прах.
И твоята червена роза
падна на белият сняг.
Очите ти ме гледат празно,
не виждам вечният им блясък.
Сълзите стичат се напразно
и капят по жълтия пясък.
От тебе аз ще се откажа
и ще избягам надалече,
със самота ще се накажа,
на мъж не ще повярвам вече.
И ако някога повярвам
то ще бъде просто навик,
когато ще те чакам
както в този миг.
© Марияна Жекова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много хубав стих!!! Само, че защо толкова си тъжна? Надявам се занапред да е по весело!!! Поздрави!!!
-
И трите ти публикации са просто 6 точки както се казва!Браво!Поздрав!Нямам думи
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
