ИЗГОРИ МЕ...
ИЗГОРИ МЕ
Изгори ме като книга
дълго тлееща във мрака.
Навън – студена нощ намига
а вътре в мен – сърцето чака.
Изгори ме и станах на пепел
- разпръснат черен прах.
И твоята червена роза
падна на белият сняг.
Очите ти ме гледат празно,
не виждам вечният им блясък.
Сълзите стичат се напразно
и капят по жълтия пясък.
От тебе аз ще се откажа
и ще избягам надалече,
със самота ще се накажа,
на мъж не ще повярвам вече.
И ако някога повярвам
то ще бъде просто навик,
когато ще те чакам
както в този миг.
Изгори ме като книга
дълго тлееща във мрака.
Навън – студена нощ намига
а вътре в мен – сърцето чака.
Изгори ме и станах на пепел
- разпръснат черен прах.
И твоята червена роза
падна на белият сняг.
Очите ти ме гледат празно,
не виждам вечният им блясък.
Сълзите стичат се напразно
и капят по жълтия пясък.
От тебе аз ще се откажа
и ще избягам надалече,
със самота ще се накажа,
на мъж не ще повярвам вече.
И ако някога повярвам
то ще бъде просто навик,
когато ще те чакам
както в този миг.
© Марияна Жекова All rights reserved.
