14.10.2018 г., 17:58

Изгрев

613 0 0

Видя ли изгрева последен

Какво ухание донесе

Дъхът му беше много леден

Но ароматът му божествен

 

Не мога да му устоя

При все че съм пристрастен

Към неговата красота

И чара му опасен

 

Денят показа че е тук

Роди се пак и засия

На тъмнината пак напук

Земята наша пак огря

 

И за всеки изгрев вий благодарете

На някой някъде и зареден

Помириши едно красиво цвете

И започни отново новия си  ден

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Hristo Hristov Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...