Изгрев

Poetry » Philosophical

617 0 0

Видя ли изгрева последен

Какво ухание донесе

Дъхът му беше много леден

Но ароматът му божествен

Не мога да му устоя

При все че съм пристрастен

Към неговата красота

И чара му опасен

Денят показа че е тук

Роди се пак и засия

На тъмнината пак напук

Земята наша пак огря

И за всеки изгрев вий благодарете

На някой някъде и зареден

Помириши едно красиво цвете

И започни отново новия си ден

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0