Изгрев
978
0
1
И ти забрави в тази нощ
за мен и просто ме остави.
Нима не бях негаснещ лъч,
със който утрото запали.
Когато бях далечна страст,
нима не бе ме пожелавал,
да видиш малко светлинка,
за миг за залеза забравил.
Но днес си сам и някак лош.
Не си какъвто те познавам.
Оставил ме във тази нощ,
в която лъч не оживява.
И вече гасна в този дом
на твойте спомени излишни.
Нима бях блян, а вече съм
сред твойте изгреви предишни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
