26 мар. 2010 г., 07:08

Изгрев

982 0 1

И ти забрави в тази нощ

за мен и просто ме остави.

Нима не бях негаснещ лъч,

със който утрото запали.

 

Когато бях далечна страст,

нима не бе ме пожелавал,

да видиш малко светлинка,

за миг за залеза забравил.

 

Но днес си сам и някак лош.

Не си какъвто те познавам.

Оставил ме във тази нощ,

в която лъч не оживява.

 

И вече гасна в този дом

на твойте спомени излишни.

Нима бях блян, а вече съм

сред твойте изгреви предишни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разходих се по профила ти... Хубави стихове! Пиши - много добър ритъм и чудесно предадена емоция!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...