26 мар. 2010 г., 07:08

Изгрев

983 0 1

И ти забрави в тази нощ

за мен и просто ме остави.

Нима не бях негаснещ лъч,

със който утрото запали.

 

Когато бях далечна страст,

нима не бе ме пожелавал,

да видиш малко светлинка,

за миг за залеза забравил.

 

Но днес си сам и някак лош.

Не си какъвто те познавам.

Оставил ме във тази нощ,

в която лъч не оживява.

 

И вече гасна в този дом

на твойте спомени излишни.

Нима бях блян, а вече съм

сред твойте изгреви предишни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разходих се по профила ти... Хубави стихове! Пиши - много добър ритъм и чудесно предадена емоция!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...