26 мар. 2010 г., 07:08

Изгрев

987 0 1

И ти забрави в тази нощ

за мен и просто ме остави.

Нима не бях негаснещ лъч,

със който утрото запали.

 

Когато бях далечна страст,

нима не бе ме пожелавал,

да видиш малко светлинка,

за миг за залеза забравил.

 

Но днес си сам и някак лош.

Не си какъвто те познавам.

Оставил ме във тази нощ,

в която лъч не оживява.

 

И вече гасна в този дом

на твойте спомени излишни.

Нима бях блян, а вече съм

сред твойте изгреви предишни.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разходих се по профила ти... Хубави стихове! Пиши - много добър ритъм и чудесно предадена емоция!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...