1.08.2023 г., 19:04  

Изгрев и заник

657 3 7

По изгрев-слънце срещат се влюбени
и път намират съдби изгубени.
По изгрев-слънце се сбъдват мечтите,
светулки греят, пеят щурците.

 

По изгрев-слънце цъфтят цветята,
чезнат и мракът, и самотата.
По изгрев-слънце се ражда надежда, 
човекът с вяра към Бог поглежда.

 

По изгрев-слънце на обич ухае,
за нежност и ласка човек мечтае.
По изгрев-слънце иде сияние
и сбъдва всяко свидно желание.

 

По заник-слънце настава време
за изкупление от тежко бреме.
По заник-слънце е равносметка
и поучение от всяка грешка.

 

По заник-слънце душата почива,
мъка човешка луната отмива.
По заник-слънце вещае добруване,
към ближния  сърдечно пътуване.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златка Чардакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тони, благодаря за окуражаващия коментар! Вдъхновена бъди и сбъдвай мечтите си!
    Благодаря, Дани! Дано се сбъднат надеждите ти!
    От сърце ти благодаря, мила Скити!
    Благодаря сърдечно, Наде!
    Ники, сърдечни благодарности!
    Младене, благодаря за чудесния коментар и за подкрепата!
  • Хареса ми, Злати. Много мъдър стих, показва ни един кръговрат и една равносметка, която всеки човек е длъжен да прави във всеки ден, или период от живота си, за да може уверено да върви по пътя си и да сбъдва мечтите си и желанията. Оригинална образност, поздравления!
  • Надявам се все повече хора да не чакат заник-слънце за равносметка, а да живеят осъзнато през целия си живот. Поздравления за стиха, Злати!
  • Поредният хубав стих, Злати!
    Поздрав!
  • Хубаво е, Злати!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...