14.03.2009 г., 9:04  

Залезът благослови...

1K 0 25

През есенни поля вървя,

на всяка крачка се оглеждам.

И само залезът разбра,

че търся стръкчета надежда.

 

Последните лъчи събра

и по косите ми ги сплете.

Така – красива и добра,

дано да стигна до сърцето ти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънцето носиш в ръцете си!
    Бистро си ручейче ти!
    Липсваше!
  • Избрали сте най-добрите думи за мен, Приятели.
    Но със закъснение ви благодаря - по обективни причини.
    Благодаря ви с най-топлата си усмивка.
    На Павли и Сашо - специално, за подарените стихове.
    Много радост и вдъхновение през уикенда!
  • Красива и нежна в любовта си!Бисерен стих,Елица!Аплодисменти!
  • Истинска любов! Поздрав, Ели!
  • Като приказна Фея си - даряваш с обич и светлина душата! Поздравления, Елица!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...