14.03.2009 г., 9:04  

Залезът благослови...

992 0 25

През есенни поля вървя,

на всяка крачка се оглеждам.

И само залезът разбра,

че търся стръкчета надежда.

 

Последните лъчи събра

и по косите ми ги сплете.

Така – красива и добра,

дано да стигна до сърцето ти!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Слънцето носиш в ръцете си!
    Бистро си ручейче ти!
    Липсваше!
  • Избрали сте най-добрите думи за мен, Приятели.
    Но със закъснение ви благодаря - по обективни причини.
    Благодаря ви с най-топлата си усмивка.
    На Павли и Сашо - специално, за подарените стихове.
    Много радост и вдъхновение през уикенда!
  • Красива и нежна в любовта си!Бисерен стих,Елица!Аплодисменти!
  • Истинска любов! Поздрав, Ели!
  • Като приказна Фея си - даряваш с обич и светлина душата! Поздравления, Елица!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...