През есенни поля вървя,
на всяка крачка се оглеждам.
И само залезът разбра,
че търся стръкчета надежда.
Последните лъчи събра
и по косите ми ги сплете.
Така – красива и добра,
дано да стигна до сърцето ти!
© Елица Ангелова Всички права запазени
Бистро си ручейче ти!
Липсваше!