Mar 14, 2009, 9:04 AM  

Залезът благослови...

  Poetry » Love
996 0 25

През есенни поля вървя,

на всяка крачка се оглеждам.

И само залезът разбра,

че търся стръкчета надежда.

 

Последните лъчи събра

и по косите ми ги сплете.

Така – красива и добра,

дано да стигна до сърцето ти!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Слънцето носиш в ръцете си!
    Бистро си ручейче ти!
    Липсваше!
  • Избрали сте най-добрите думи за мен, Приятели.
    Но със закъснение ви благодаря - по обективни причини.
    Благодаря ви с най-топлата си усмивка.
    На Павли и Сашо - специално, за подарените стихове.
    Много радост и вдъхновение през уикенда!
  • Красива и нежна в любовта си!Бисерен стих,Елица!Аплодисменти!
  • Истинска любов! Поздрав, Ели!
  • Като приказна Фея си - даряваш с обич и светлина душата! Поздравления, Елица!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...