21.09.2010 г., 13:37 ч.

Изгревът на 14-ти септември 

  Поезия » Философска
795 0 6
Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.

Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая,
спряло да си спомня откъде е спряло,
слагам мед и бъркам във горчивото си днешно
и допи(с)вам изгрева. Като Медаря безпогрешно.

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??