Изгревът на 14-ти септември
| Натежала пита слънце вадеше Медаря от изтръпналото лоно, на еони от безкрая. До където хоризонтът е обагрен във зелено и любов превръща атомите във трептене. Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, спряло да си спомня откъде е спряло, слагам мед и бъркам във горчивото си днешно и допи(с)вам изгрева. Като Медаря безпогрешно. |
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
