| Натежала пита слънце вадеше Медаря от изтръпналото лоно, на еони от безкрая. До където хоризонтът е обагрен във зелено и любов превръща атомите във трептене. Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая, спряло да си спомня откъде е спряло, слагам мед и бъркам във горчивото си днешно и допи(с)вам изгрева. Като Медаря безпогрешно. |
© Димитрия Чакова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
