Sep 21, 2010, 1:37 PM

Изгревът на 14-ти септември 

  Poetry » Phylosophy
794 0 6
Натежала пита слънце вадеше Медаря
от изтръпналото лоно, на еони от безкрая.
До където хоризонтът е обагрен във зелено
и любов превръща атомите във трептене.

Точно там, в парченцето отчупено от (к)рая,
спряло да си спомня откъде е спряло,
слагам мед и бъркам във горчивото си днешно
и допи(с)вам изгрева. Като Медаря безпогрешно.

© Димитрия Чакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??