8.11.2008 г., 0:31

Изгряла в съвършенство

786 0 17

 http://www.vbox7.com/play:0bda5742

 

С порива си страстен ме пленяваш,
идваш в нощите ми, нежен сладък сън.
Огнена любов в сърцето ми вселяваш,
всяка твоя дума отеква като звън.

Жена, творяща вечност с обичта си,
превръщаща мъглите в перлени следи,
насищаш душата ми със същността си,
велико чувство дълбоко в мен гори.

Ти идваш с аромат на пролетни цветя,
вълшебна и изгряла в съвършенство.
Освежаваш с блясъка си моята съдба,
даряваш ми най-върховното блаженство.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...