Nov 8, 2008, 12:31 AM

Изгряла в съвършенство

  Poetry » Love
787 0 17

 http://www.vbox7.com/play:0bda5742

 

С порива си страстен ме пленяваш,
идваш в нощите ми, нежен сладък сън.
Огнена любов в сърцето ми вселяваш,
всяка твоя дума отеква като звън.

Жена, творяща вечност с обичта си,
превръщаща мъглите в перлени следи,
насищаш душата ми със същността си,
велико чувство дълбоко в мен гори.

Ти идваш с аромат на пролетни цветя,
вълшебна и изгряла в съвършенство.
Освежаваш с блясъка си моята съдба,
даряваш ми най-върховното блаженство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....