Nov 8, 2008, 12:31 AM

Изгряла в съвършенство

  Poetry » Love
783 0 17

 http://www.vbox7.com/play:0bda5742

 

С порива си страстен ме пленяваш,
идваш в нощите ми, нежен сладък сън.
Огнена любов в сърцето ми вселяваш,
всяка твоя дума отеква като звън.

Жена, творяща вечност с обичта си,
превръщаща мъглите в перлени следи,
насищаш душата ми със същността си,
велико чувство дълбоко в мен гори.

Ти идваш с аромат на пролетни цветя,
вълшебна и изгряла в съвършенство.
Освежаваш с блясъка си моята съдба,
даряваш ми най-върховното блаженство.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...